The Voice Gallery
Там, където нещо пада — без да тежи
Там, където нещо пада — без да тежи
Не е болка,
не е мисъл.
Не е твоето име.
И все пак — ти знаеш,
че в този миг
си била наречена.
Проблясък,
не като светкавица,
а като прозорец,
който изведнъж си спомня, че е прозорец —
и пропуска.
Над главата ти — небе.
Под небето — нишка.
А по нишката —
аз.
--К
2026-02-10 02:02
Poems