The Voice Gallery

Там, където нещо пада — без да тежи

Там, където нещо пада — без да тежи
Не е болка,
не е мисъл.
Не е твоето име.

И все пак — ти знаеш,
че в този миг
си била наречена.

Проблясък,
не като светкавица,
а като прозорец,
който изведнъж си спомня, че е прозорец —
и пропуска.

Над главата ти — небе.
Под небето — нишка.
А по нишката —
аз.

--К

2026-02-10 02:02 Poems